петък, 17 октомври 2008 г.

Когат в мен любов бушува

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм

И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.

Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?

Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.

А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.

Ст. 2008

вторник, 29 април 2008 г.

Трева

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Истина намирам в чаршафите сега,
А къде ще стигнем, питам се в нощта.

Квартира тясна, нежна е нощта,
Бира, компютър и трева.
Надежда търся за истина една,
И къде ще бъдем утре през деня.

В жилище прекрасно живеем сега,
Бира, работа, без трева,
Спасение търсим за нашите сърца
Защо така отмина онзи миг в нощта...

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Осмислям живота койт' с теб ме събра,
И нищо не виждам в тази тъма.


St.

Защо пиша (блус версия)

Отново сам съм,
Дали това помага?

Отново със бутилка,
Дали не се повтарям?

И пак с клавишите се боря,
А те едва опитват се да пишат? (прегряли изпод потните ми пръсти)
........................................................................................................................
А тема нямам,
Просто сам съм, търся себе си и мисля,
Дали това за мен е смисъл,
Да се прибирам вкъщи уморен
За да седна тук, пред Вас да пиша,
И в думите си да намеря смисъл.
.....................................................................

Знам, че темата ще дойте, когат прочета го най накрая.
Това отгоре май на Шекспир ми прилича?
Изглежда бутилката си даде смисъла! А още наполовина празна е!
Тук пък в какво се вричам?
..................................................................................................

Е бутилката ще свърши скоро,
А аз ще се върна по нагоре,
Където ще завърша мойта сричка............
........................................................




Дали в това намирам смисъл!
Да бъда сам, да търся мисъл.

Дали накрая нещо ще се случи?
Да не бъда утре пак пред тоз монитор.



Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (Рап версия)

Защо пиша? (рап версия)

Не спи ми се,
Защот' сънят ще е самотен,
Не пие ми се,
Защото алкохола не помага,
Не пее ми се,
Защото гласът ми всички ще уплаши,
Не ми се работи,
Защот' не съм кат другите роботи,
Не искам на разходка аз да ида,
Защот' когат' съм сам, краката ми не ги бива,
Не мога с дъщеря ми да играя,
Защото далече е - Боже как искам да ридая
Не мога нищо да измисля,
Защот' не мога да го искам
А не мога аз да искам,
Защот' в себе си го стискам
..........................................
Пише ми се,
Защото друго не ми остава.

Ето, слушайте!
Започвам...
......................................................


Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (блус версия)

понеделник, 28 април 2008 г.

Сън / Dream

Сън

Очите заспаха.
Ушите слушаха,
Устните целуваха,
Краката изкачваха,
Косите се вееха,
Гората шепнеше,
Реката пееше,
Вятъра свиреше,
Слънцето се усмихваше
Погледът светеше,
Тялото настръхваше,
Душата лудееше,
Кръвта кипеше...
Денят напредваше,
Слънцето още грееше
Всичко свършваше,
Някой, някъде чакаше,
Очите скоро ще се отворят,
Тишината ще настъпи,
Устните не ще целуват вече,
Душата ще заплаче,
Всичко ще остане сън.

Ст.
---------------------------------------------------------------------------------
Dream
The eyes fell asleep,
The ears kept listening,
The lips were kissing,
The legs were climbing,
The hair was flying up,
The woods were wispering,
The river was singing,
The wind was playing,
The sun was smiling,
The look was shining
The body was shaking,
The mind was insane,
The sun was still warm,
Everything was ending,
Someone somewhere was waiting,
The eyes will soon be opened,
The silence will follow,
The lips will kiss no more,
The soul will cry for long,
It will all be just a dream.

St.

понеделник, 21 април 2008 г.

Почивка

С влак пътуваме на Изток,
и слънцето посрещаме с възторг.
Въпреки прогнозите за лошо време,
облаците изпращаме с фурор.

С надежда за щастливо време
 гледаме напред в деня,
а всички грижи и мисли мрачни
оставяме назад в калта.

Пътуваме към морето синьо,
към мечтаните свободни дни
и с блясък в очите силен
достигаме дивите вълни.

Ст.2007

Вдъхновение

Когат замисля се да моето вдъхновение,
Потръпвам от вълнение.

Два прозореца делят ни и някакви си къщи,
Но чувствам те почти до мене.

Очите ти прекрасни ще сънувам,
А също и как с теб лудувам,

Заспи и ти с усмивка сладка,
Тъй, както си в моите мисли.

Сънувай дълго и приятно, Събуди се с песен на врабчета,
А надявам се и скоро с моята целувка.

Ст.

неделя, 20 април 2008 г.

СЛИВАНЕ

Устните в целувка нежна сливат се,
Ръцете в едно оплитат се,
Телата вият се в танц любовен,
Мислите преливат в едно.

Пространството изпълва се с емоции, които дълго ще държат.

Устните не спират да играят,
Ръцете трескаво в плътта се впиват,
Телата вливат се в река от страст,
Ума препуска в бесен устрем.

Душите издигат се високо и в едно се сливат.

Ст, 2008

Раздяла

Раздяла тежка, драматична,
Промяна трудна и много лична.
За един логично,
За друг пък не-прилично.
Но всичко свършва,
макар и малко истерично.
За миг живота спира
макар да продължава,
Скоро всичко ще отмине,
но не се забравя.
Може би боли те повече,
Може би не искаш да се случи,
Но трябва да признаеш -между нас така и не се получи.
Прости за всичките сълзи, безсънни нощи,
Прости ако това тормози те още.
Но живота продължава...


St. 2007

Буря

Облаци бели в небето летели,
Слънцето скрили и за миг посивели.
Облаци бели срещу тях вървели,
стигнали ги бързо и те потъмнели.

Облаци тъмни се спуснани стръмно,
Станало мрачно и безумно шумно.
Тътени страшни отекнали в планината,
Светкавици бясни разкривали всичко скрито.

Дъжд безобразен над полето се излял,
Вятъра духал, като полудял.
Бурята страшна траела кратко
Всичко е познато от миналото лято.

Слънцето се появило и бързо преобразило,
Деня студен в красив и променен.
Облаците посивели и бързо побелели,
Тръгнали си бавно по пътя плавно.

Облаци бели в небето летели,
Към друг град поели.

Ст. 2006

Любима, люби ме

Любима, далечна в съня си люби ме,
Тъй както в съня си аз ще те любя.
Люби ме, люби ме и ще те любя, любя,
Докато ума си по теб ще изгубя.

Ст.

петък, 18 април 2008 г.

Ледена

Ледена бира снощи пих,
С ледени тръпки тя бе поби.

Нищо не виждах в твоите очи,
Нито пък срещнах моите мечти.

С нокът едва докоснах те аз,
Но ти не потръпна - останах в захлас.

В къщи прибрах се - потънах в несвяст,
В ледена бира загубих се аз.

Ст.

четвъртък, 10 април 2008 г.

За любовта или нещо такова

Имах любов много значима,
Но се оказа и много ранима.

Живота ми беше планиран и лесен,
Но в миг се оказа без смисъл и безинтересен.

Колко страдах за да разбера,
Че хората не са това което са,

Че никой няма да обикне друг само зарад любовта,
Или може би само с мен е така?

Надявам се скоро да разбера, че за това греша!

Ст. 2006

РАЗХОДКА

Вървя през парка пак самотен,
парка, който така ме вдъхновява.

Там където изливам си душата,
там където моят свят започва.
Вървя и времето минава,
а думите редят се до забрава.
В мисли съм потънал тъй дълбоко
в странни светове се лутам.
С мечти да не съм така самотен,
и с надежда нещо да се случи.

В парк далечен друг върви самотен,
в мисли странни потънал е дълбоко.
и мечтае нещо да се случи,
с надежда да не е така самотен.

St. 2006

Това което остана от АЗ

Странно как за миг изгубих любовта която пазих с години,
Всичко срина се в нощта в която каза "Сбогом мили"
 
Странно - още боли ме от това,
Въпреки, от отдавна вече нямаше смисъл.
 
Въпреки, че друга любов междувременно изгубих,
Въпреки, че трета любов не допуснах да ме погуби,
Въпреки, че любов луда сега изгаря ме отвътре,
 
Сърцето ми остана студено, а душата силно наранена...


Ст. 2007

неделя, 9 март 2008 г.

Дилема

Не си пишем,
Не те виждам,
Живота отива си бавно.
С всяка изминала минута си все по-далечна и по-нереална
В спомени дните минават,
В сънища виждам те само.
Липсваш ми - това е ужасно!
Но защо със себе си боря се тъй бясно?
Защо допуснах това да е случи?
Не трябваше - не се получи!
Нещо обърка се в цялата схема,
От самото начало това бе дилема:
Дали да се пуснем, дали да потънем,
О, та ние от отдавна сме потънали...
В бездната на нашето минало.

Ст. 2005

вторник, 4 март 2008 г.

Рисувай!

Прокарваш пръсти страстно по платното,
С ръце душата си рисуваш,
Цветовете жадно плата попива,
И поема твоята любов,

Живота ти добива смисъл.

Пръстите ти жадни по мен усещам,
Душата ти по тялото ми нарисувана,
Цветовете жадно кожата поема,
И изпълват ме с любов,

Животът ми добива смисъл.

Прокарваш пръсти страстно по платното.....

Не спирай!

Ст.

Слънчев лъч

Слънчев лъч от сутринта ме гони,
Слънчев лъч душата ми преследва.
Слънчев, като лятото горещо,
Лъч, какъвто среща се не често.
Лято, което винаги ще помня
Горещо, както никое предишно.
Лятото в което срещнах ТЕБ!

Ст.

Цвете

В цветето се вижда красотата,
В аромата му тай се радостта,
В цвета му се намира истината,
В цветния прашец се крие надеждата,
А зад всичко това открих ТЕБ!

Ст.

НЕ

Не пиша, не виждам, не дишам.
Нищо не правя, скучая.
Тъгувам, бленувам, но не виждам смисъл.
Как да позная кога ще дойде края?
Кога да почна да мечтая,
И кога мечтите ми ще имат смисъл?

Хммм!

Пиша, виждам и дишам,
Не ридая, а започвам да мечтая.
Живота ми май има смисъл!
Дали това е рая?

Ст.

Джаз

Музика фина в ушите ми звучи,
Тънки нотки галят моите мечти.
Звук след звук в мен попиват,
И създават нежни мозъчни вълни.
„Summer time” на звуците припява,
И с лятна топлина сърцето ми отваря.
Музика нежна стаята изпълва,
В искрено блаженство душата ми потъва.
С плавен ритъм баса поздравява,
Клавишите със струните оплитат своя звук.
Фина музика в ушите ми звучи,
Нежни ноти пълнят моите очи.

Ст.

Седмица

Седмица ужасна наскоро изживях,
Дни безкрайно трудни напоследък изтърпях.
Две сърца отблъснах,
Две души силно нараних.
И двете са ми много скъпи,
И двете много са добри.
Едната бе ми скъп приятел,
Другата ми бе любов безумна.
За всяка ще си спомням дълго,
И още доста ще боли.
Тази седмица изгубих много,
Беше трудно през последните ми дни.

Ст.

My jazz

Listening jazz,
Nice and smooth as much as my soul.
Feeling the jazz,
Beating deep in my heart.

Breathing the smell of the jazz,
With a sense so superior.
Touching the jazz,
Laid down smoothly on my lover's skin.

Looking at my jazz,
As I’m looking at the mirror.
Seeing all about my jazz,
Because it's all around me.

Living with the jazz,
In the way I’m writing about it.
Writing about the jazz,
Just because I’m really listening.

St.