неделя, 9 март 2008 г.

Дилема

Не си пишем,
Не те виждам,
Живота отива си бавно.
С всяка изминала минута си все по-далечна и по-нереална
В спомени дните минават,
В сънища виждам те само.
Липсваш ми - това е ужасно!
Но защо със себе си боря се тъй бясно?
Защо допуснах това да е случи?
Не трябваше - не се получи!
Нещо обърка се в цялата схема,
От самото начало това бе дилема:
Дали да се пуснем, дали да потънем,
О, та ние от отдавна сме потънали...
В бездната на нашето минало.

Ст. 2005

Няма коментари:

Публикуване на коментар