четвъртък, 10 април 2008 г.

РАЗХОДКА

Вървя през парка пак самотен,
парка, който така ме вдъхновява.

Там където изливам си душата,
там където моят свят започва.
Вървя и времето минава,
а думите редят се до забрава.
В мисли съм потънал тъй дълбоко
в странни светове се лутам.
С мечти да не съм така самотен,
и с надежда нещо да се случи.

В парк далечен друг върви самотен,
в мисли странни потънал е дълбоко.
и мечтае нещо да се случи,
с надежда да не е така самотен.

St. 2006

Няма коментари:

Публикуване на коментар