петък, 17 октомври 2008 г.

Когат в мен любов бушува

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм

И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.

Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?

Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.

А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.

Ст. 2008