четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Живот

Животът е крехък като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

събота, 6 ноември 2010 г.

Прераждане

Снощи летях високо в небето
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето

Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.

Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.

Ст.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Искам

"Омръзна ми да бъда човек!

Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"


Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….

Истината

Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.

Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...

Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!

Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...

...преди да се поквари и стане Човек!

неделя, 2 май 2010 г.

Седем

Седем пъти в месеца изгрява,
седем изгрева истории разказват.
В седем разказа месеца минава,
Седем спомени за без забрава.

В седем сутринта кафето ухае,
Седем глътки с кроасан омаен.
Седем кафета през деня очакват,
И седемте със шоколад без захар.

Седем светофара до света потаен,
Седем часа зад дисплей кристален.
Седем задачи и безброй решения,
В седемнадесет - без ограничения.

В седем вечерта слънцето залязва,
Седем планини с полукръг огражда.
От седмия етаж денят е вечен,
Със седем минути залеза е по-далечен

Седем часа от безсънни нощи,
Седем строфи в дигитални ноти
Седем бързи и неясни рими,
В седем приказки любими.

Седем истини непремълчани,
Седем дупки в душата издълбани.
Седем по дванадесет истории в година.
Седем години скоро ще отминат.

Седем часа е - слънцето залязва,
На седмия ден отново ще разказва.
Седем пъти в месеца се раждам
В седем истини отново се прераждам


На 7

петък, 5 март 2010 г.

....стично

Оптимистично минават ни дните,
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.

Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик

Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.

Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.

Ст.

неделя, 31 януари 2010 г.

Облаци дим

Розови облаци дим,
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.

Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.

Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.

Сиви облаци дим,
Живота върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.

Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.

Ст.