четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Живот

Животът е крехък като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

3 коментара:

  1. Не съм съгласна че любовта която изпитвам може да се нарече петно.Готов съм с всички сили да се боря за нея и да докажа че съм права.Няма да допусна да бъде оплюто толкова чисто и истинско чувство.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, чисто и истинско е чувството ЛЮБОВ, но в стиха се споменава нещо по-свято /поне за мен/ - ЖИВОТЪТ! Любови много, но живот ЕДИН! Моят живот е нужен за още два - на синовете ми! Те имат нужда от мен и трябва да съм ЖИВА, а петната определено са за мръсните дрехи, не за мен ;)! Възприех написаното от Стефан така:
      Живейте спокойно, а не на педал,
      с усмивка подминавайте всеки вандал.
      Животът е хубав дори и когато
      насреща ви има и нещо рогато!
      Усмивка, любов, дори комплимент,
      радват човека във всеки момент.
      Пазете си чувствата и нервите даже
      защото когато са най-нужни ще се окаже,
      че мръсното петно от на Стефан стиха
      вече е пропило дълбоко в плътта
      и силичка нямате дори с препарат,
      "гнестта" да изтриете дори от своя врат.
      Затова положителното у всеки
      нека съществува во веки!
      Животът те изпълва с надежда, копнеж,
      но нека не позволим да стане на скреж!

      Поздрави от http://evgabook.com/


      Изтриване
  2. Дано не изпиташ любов такава,
    Изгубена в локва от тъжна поквара.
    Дано си обвита в прегръдки и копнежи,
    Които даряват те с детската нежност.

    ОтговорИзтриване