Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Живот
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ
Не съм съгласна че любовта която изпитвам може да се нарече петно.Готов съм с всички сили да се боря за нея и да докажа че съм права.Няма да допусна да бъде оплюто толкова чисто и истинско чувство.
ОтговорИзтриванеДа, чисто и истинско е чувството ЛЮБОВ, но в стиха се споменава нещо по-свято /поне за мен/ - ЖИВОТЪТ! Любови много, но живот ЕДИН! Моят живот е нужен за още два - на синовете ми! Те имат нужда от мен и трябва да съм ЖИВА, а петната определено са за мръсните дрехи, не за мен ;)! Възприех написаното от Стефан така:
ИзтриванеЖивейте спокойно, а не на педал,
с усмивка подминавайте всеки вандал.
Животът е хубав дори и когато
насреща ви има и нещо рогато!
Усмивка, любов, дори комплимент,
радват човека във всеки момент.
Пазете си чувствата и нервите даже
защото когато са най-нужни ще се окаже,
че мръсното петно от на Стефан стиха
вече е пропило дълбоко в плътта
и силичка нямате дори с препарат,
"гнестта" да изтриете дори от своя врат.
Затова положителното у всеки
нека съществува во веки!
Животът те изпълва с надежда, копнеж,
но нека не позволим да стане на скреж!
Поздрави от http://evgabook.com/
Дано не изпиташ любов такава,
ОтговорИзтриванеИзгубена в локва от тъжна поквара.
Дано си обвита в прегръдки и копнежи,
Които даряват те с детската нежност.