събота, 15 януари 2011 г.

Пътуване до Париж (Част 2)



Първото събитие от програмата, беше пресконференцията на водещите имена от плейлистата на дизайнерите, които щяха да покорят подиума. Абстрахирахме се от предварително познатите въпроси и от още по-познатите им отговори и обърнахме внимание на по-сдържаните „репортери”, които само си водеха бележки в малки тефтерчета.

Част от мисията ни беше да се доберем до някой такъв, на който да ме се сторим достатъчно интересни, че да публикува малка колонка за нас, като начинаещи дизайнери на мода. Ефекта от която, щеше да покачи драстично кликовете на сайта ни и да направи голям оборот на пощенската ни кутия.

След пресконференцията, въпросните обекти продължаваха да си водят бележки, дори и когато големите имена си вземаха Наздраве с пенливо питие и сладникава усмивка.

Още докато случайно се сблъсквах с един брадат господин, вече знаех, че той ще е човека, който ще открехне вратата на нашия успех.

От небрежен, разговора ни премина през интригуващ, та стигна почти до приятелски. Размяната на картички с важни контакти, бе началото на началото, както на разговора така и на нещо повече от мечтано до онзи момент. Брадаткото се оказа човекът, без чийто подпис не се публикуваше нищо на предните страници на важно за модните среди списание. А краткият коментар, който той по-късно направи на редовете на списанието му, направи пощенската ни кутия тясна.

В навечерието на третия ден от посещението ни в Париж, модния свят сакаш беше обречен да бъде в краката ни. Или поне така се чувствахме на прага на нашия път към успеха.

Третия ден от посещението ни в Париж и втория ден от всеизвестнага Седмица на модата в едноименния град мина……

                                                     To be continued….



снимка: http://fashion.telegraph.co.uk/

Пътуване до Париж (Част 1)


Преди има–няма време, започнахме да се занимаваме с мода. И не щеш ли пожела ни се да отидем за видим модата от извора. В Париж.
Започнахме само за това да говорим, да търсим подходящи полети в датите около най-бляскавите модни събития.
Още преди да вземем окончателното решение – дали да ходим или не, вече бяхме проучили всички възможности и вече си бяхме начертали подробен план за действие през всичките дни от посещението ни в Париж.
Един ден са запитахме официално – ще ходим ли? И още преди да бе излязъл звука от въпросителния знак, вече знаехме отговора.
Сякаш още преди да си купим самолетните билети - те вече бяха резервирани за нас, а на летището ни чакаше такси, което предварително знаеше адреса на хотела ни и коя е най-вкусната кухня наоколо.
А пък гледката от хотела можеше да се опише в автобиографията на прочут художник, вдъхновявал се през прозореца за най-хубавите си творби. Станцията на метрото беше на разходка разстояние от хотела ни, а от там адресите на най-големите забележителности в града. Нямахме нужда от гид, защото в главите ни бяха отпечатани, всички Must see дестинации

Целта на пътуването ни беше достигната едва на втория ден, когато първоначалната еуфория от пътуването бе задоволена. Таксито отново сякаш предварително знаеше къде отиваме и по пътя почти не ни занимава с професионалната кариера на всичките му братовчеди. Мястото изглеждаше добре познато от запечатаните дълбоко в съзнанието ни уеб адреси.
Списъка с Must be евенти знаехме на изуст и внимателното прочитане на програмата бе само за да уважим хората които бяха заети с отпечатването й.

Първото събитие беше ……

                                         To be continued……


снимка: http://news.fashion.bg