събота, 11 май 2019 г.

"Рева" (на Воев) и "На Баща ми"

Димитър Воев  Източник: Фейсбук

Рева                  

Сънувам, че рева
Реки се стичат в струи
На Раковски и Царя
Си спомням и рева

Не бе заради жена
Нито зарад` моята съдба
Там, на баба зад дома
Сърцето ми река

Животът е врата
Отвориш ли я, стена
Ако стигнеш дръжката с ръка...
В гърлото горчивина

Сънувах, че рева
За непознат, с кирка в ръка
Отворил някаква врата
Душата ми тъга...

На Воев
(и други с кирки, 
                    отишли си без време)
2016
-------------------------------------

На Баща ми              

Отиде си на този ден,
Година една по-рано
От същата коварна злост
Светът по-беден остана

Не ти оставих стих тогава
Не го направих до сега
Събудих се от тежка дрямка
Потънал в битова мъгла

Но спомням си те, мили татко
С твойта честност, доброта
И твойта милост, толко` свята
Не ще остане в забрава

Аз малък бях, когато си отиде
Хвърчах из облаци и пепел
И сляп аз бях, когато си отиде
Че време бе за ”Сбогом” с теб тогаз`

Сега съм тук и пиша аз за теб,
За туй, че липсваше ми до сега
Сега съм тук, оставам аз след теб
Да продължа онуй, що отне ти рака.

Почивай в мир, аз ще продължа...
2017

събота, 27 април 2019 г.

Пречистване






Вали, красиво и гърми
И твърди капчици за цвят
А вятърът, рисува с тях във въздуха
И дава аромат


Пои,
земята жадна е за този водопад.
А слънцето превръща се в светкавици
И радва се на този хлад.

Тъжи,
душата милостно намира бряг
Въздишка тежка появява се
И светлина в мокрия сумрак