Показват се публикациите с етикет Философска. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Философска. Показване на всички публикации

неделя, 5 ноември 2023 г.

Вражда



 

Лица, различни
Тревожни, щастливи, сами
Някои по двойки, с искри
Хиляди различни съдби
 
Гора, различна
Дървета, сгради, сезони
Растат, менят се, умират
Времето на части делят
 
Дали някой гледа, от там горе?
Как природа и хора враждят.
Дали пита се: "Какво направих?"
Или чака за следващият път.

Едва ли е толкова просто.
Едва ли помага на ума.
Избираме си ние въпроса
А отговора търсим навън

неделя, 15 юли 2018 г.

Затворен

Затворен дълбоко в лоното
На своята свята самота,
Човек търси само своето,
Свободен от обществена правота.

Хората превръщат се в Човеци
И това обръща ни света.
И историята на нашия вид се изменя,
В посока, различна за всеки

Кое е силното на волята:
Да искаш да подобриш утринта?
Животът да е повече от времето?
И делата да са повече от сега!

Затворен дълбоко в себе си,
Отворен да промени света,
Да напише дори свои теории,
Човек е свободен да направи това.

неделя, 28 януари 2018 г.

Да имам или да мога?

За какво ми е да имам?
По добре да мога!
За какво да го купувам,
Ако мога да го сторя?

Не мога всичко, знам,
Но мога поне да опитам.
И няма да е голям срам
Ако за нещо, друг попитам.

Когато знания и мисъл имам
Богат се чувствам и ми стига
Не ми е нужно пари да взимам
Защото храня се с мотиви

неделя, 30 юни 2013 г.

Червено

Снимка:  http://tase.ro/
Небето червено отгоре се лее
Обгръща земята с плач
Хората мрачно в живота се реят
Превръщат го бавно в здрач.

Дъжда да измие не може земята
От грозната, мръсна паплач
И вятъра не би изчистил тревата
Щом тя е обвита в бетонен обръч.

-------------------
Човеците някога хора бяха,
А хората сега са животни
Които изяждат се нощем...
Докато вали от червеното небе.

събота, 3 ноември 2012 г.

Песен


Изображение: http://services.flikie.com/


Да галиш клавишите нежно,
Да ги наричаш с красиви имена
Да намираш в тях бездни,
Които да споделяш със света.

Да пънеш струните страстно,
Да тръскаш над тях глава.
Да подредиш ноти прекрасни,
В които да римуваш слова.

На всяка да намериш място,
И в цялото да вложиш смисъл,
Който да дадеш на своето царство,
За да почне човека да мисли.

Да ухажваш думите с рими,
Да рисуваш с тях по листа.
Да намериш за какво да се шуми,
И да разтърсиш с него света.

Да размърдаш в мозъка мисли,
Които да вдигнат на крак.
Всеки що чуе таз песен,
И да го изкарат от сивия мрак.


сряда, 15 август 2012 г.

Новата религия


Изображение:  http://holy-bytes.blogspot.com/

Ето я новата религия
Да бъдеш себе си и Бог в едно
Да имаш силата  да правиш добро
Не е никаква мистерия

Когато боговете много са,
Избираш си един от тях.
Или всеки поприще има си
Да допълва човешкия нрав

Бог може да е навсякъде
В камъка, в цветето, във въздуха
Така света по-обясним е,
Както Бруно и Спиноза смятаха.

Религията еднобожа завладя света
И води до днес хорските дела.
С или без брада, с дълга коса,
Бог един е -  и какво от това?

Живеем тук, на тази земя,
и какво движи ни света?
Нещо, което е вътре в нас.
Това е нашата Душа.

Във всеки тя различна е,
Отпечатък на собственото Аз
Един е гений, друг пък гей е
Всеки в своя свят Бог е.

Това е новата религия,
Бъдещето на човешките мечти
Да намериш в себе си светилище,
пред което, да се прекланяш ти.


петък, 11 ноември 2011 г.

Житейска пародия


Като се замисля ако огледам света,
Любимите си ще премеря с няколко пръста.
Когато прелистя историята на моето време,
Виждам  пародия в няколко теми:

Живота ми започна твърде рано,
Далеч от дома и моето племе.
Но върнах се и гмурнах се в живота,
Ожених се и света погледнах от висОта.

С времето роди ми се детенце,
А беше криза, но пък интересно.
Красавица си беше и такава си остана,
Да бъде винаги щастлива и засмяна.

Познах света от академична точка,
Макар и късно, но пък беше точно.
От работа, учебници и биберона,
Нямах сънища, но радвам се нарочно.

Потънах в света на бизнеса световен,
Производство, кредити и търговия.
Годините минаваха, почни съдбовно,
Емоциите малко, но работата - щуротия.

В света на трето и четвърто поколение
Намерих в себе си ново вдъхновение
Да пиша блог, чрез римите и мойто мнение
И в мрежата да трупам впечатления.

Не мога да пропусна цветното творение
Изпълнило живота с вдъхновение.
Красотата на света от моето въображение
Което кара ме да пиша тези откровения.

И стигам тук до новото създание,
Което следва да получи мойте знания
За живота, любовта и онези тайния,
Които осмислят всяко пожелание

- - - - - - -

В разбърканите рими на горното творение,
Ще се научим да виждаме чрез своето ухание.
Ще почнем да слушаме своето съзнание,
Едва когато срещнем някакво заклинание




четвъртък, 4 август 2011 г.

Вещи зловещи



Вещи зловещи
ни променят нечовешки.
Парите гротескно,
потискат нашата душа

В живота си трупаме предмети,
които радват мига.
А губим моменти безценни,
на место това

В мечтите си търсим богатство,
а не проста свобода
да имаме шанса за бягство
от тази порочна земя.

Вещи зловещи
не искам ви повече аз!
Дори да е бедно
богатството мое ще избера





(между два кредита)


Pic: от Jeff Belmonte @ Flickr  via: George Ulmer  адаптирана от Sun&Moon 

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Живот

Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

понеделник, 6 септември 2010 г.

Искам

"Омръзна ми да бъда човек!

Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"


Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….

Истината

Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.

Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...

Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!

Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...

...преди да се поквари и стане Човек!

петък, 5 март 2010 г.

....стично

Оптимистично минават ни дните,
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.

Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик

Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.

Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.

Ст.

неделя, 31 януари 2010 г.

Облаци дим

Розови облаци дим,
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.

Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.

Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.

Сиви облаци дим,
Животът върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.

Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.

Ст.

събота, 2 май 2009 г.

Почивка

Всички са на село – копат
Всички някъде са на почивка.
Няма никой в мрежата позната
А на улицата е съмнително тихо

Баровете – и те са в почивка,
Няма кой в тях да пие
Всички хора от тук се разбЕгаха
Сякаш мястото е прокълнато

Тук седя и нещо пиша
Вперил поглед в тънкия монитор
Търся в себе си приятел
Който да не е излишен.

петък, 17 октомври 2008 г.

Когат в мен любов бушува

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм

И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.

Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?

Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.

А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.

Ст. 2008

вторник, 29 април 2008 г.

Трева

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Истина намирам в чаршафите сега,
А къде ще стигнем, питам се в нощта.

Квартира тясна, нежна е нощта,
Бира, компютър и трева.
Надежда търся за истина една,
И къде ще бъдем утре през деня.

В жилище прекрасно живеем сега,
Бира, работа, без трева,
Спасение търсим за нашите сърца
Защо така отмина онзи миг в нощта...

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Осмислям живота койт' с теб ме събра,
И нищо не виждам в тази тъма.


St.