Живот

Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

Прераждане

Снощи летях високо в небето
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето

Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.

Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.

Ст.