На Димо

Изображение: https://www.gramofona.com/

Живота не стига, да го изживеем
Живота не струва да го оценим
Талантът не стига предели
Нито време да се възцари

--- --- --- --- ---
На някого пишеш поема
На друг се кълнеш в любов
Описваш живота във време
Търсещо нов живот

Не стигат ти празнични дните
Но стигаш заслужен възход
Настигаш поети велики
А търсиш своя си ход

Почивай! Блажени са дните
С песните ти оставени тук
И нека не остават скрити,
Мечтите ти в топлия юг.

На Димо, 21.12.2020

Пречистване

Вали, красиво и гърми
И твърди капчици за цвят
А вятърът, рисува с тях във въздуха
И дава аромат

Пои,
земята жадна е за този водопад.
А слънцето превръща се в светкавици
И радва се на този хлад.

Тъжи,
душата милостно намира бряг
Въздишка тежка появява се
И светлина в мокрия сумрак

Сънувах

Сънувах
Как Някой тича през полето
Как косите с вятъра летяха
Как тревите глезените галеха
И приказката бе завършена.

Събудих се
И всичко бе по старо му
В сърцето ми бе мрачно и студено
Душата ми се луташе безнадеждно,
Но от вън не ми личеше

Разсъних се,
Изкъпах се и на работа отидох
Живота ми завихри се редовно
Душата ми изгуби се в грижи.
В този свят, в друг превърнах се отново

Ода на протеста

 Снимка: http://www.dnevnik.bg/

По улици бродят отчаяни хора,

Викат и хулят срещу народа.

Срещу себе си сами отварят уста

И яростно хапят от плътта.

Сам на себе си народът е враг,

Защото представен е от отбор качулат.

На место да грижи се за своята раса,

Депутатът мисли първо за своята маса.

Вече 5 месеца как властите борят,

'Щото от 20 години живота си тровят.

А половин век преди, свобода не видели

За това сега са така полудели

Ще дойде ли светлина в душите им (все) пак?

Ще влезнат ли със световната демокрация в крак?

Та те никога не са я сетили своя,

Нито тя някога била е зад завоя.

Демокрацията не се налага на един народ

За да бъде нявга той във възход

Тя трябва да бъде с кръв изтърпяна,

А не с политика и измама.

За това те сега навън маршируват,

Защото им писна да кротуват,

Да бъдат владяни от прости овчари,

Избрани от милиони овце заспали.

Червено

Снимка:  http://tase.ro/

Небето червено отгоре се лее

Обгръща земята с плач

Хората мрачно в живота се реят

Превръщат го бавно в здрач.

Дъждът да измие не може земята

От грозната, мръсна паплач

И вятърът не би изчистил тревата

Щом тя е обвита в бетонен обръч.

-------------------

Човеците някога хора бяха,

А хората сега са животни

Които изяждат се нощем...

Докато вали от червеното небе.

Natural you

Being you is not a sin

Even if you ain't so clean

Saying truth is not a sin

But it makes your life clean.

Be yourself and you will see

That all life needs is in your fist

You don't need to make a seen

You don't need to be a beast.

Just  because you're a man of Earth,

And  live your life with no regret

Doesn't mean you'd eat the dirt

Instead, the world for you will not forget.

Being you is not a sin

Be yourself and live your dream.

Мечтател

 Не съм поет, нито писател 

Аз само драскам си през ум

 Не търся слава, нито знаменател 

А само да усещам вятъра навън. 

 Не съм мислител или изобретател, 

Но често измислям си неща, 

Които може да са набухвател 

На смисъла и бъдещето на света. 

Не съм добър или лош приятел, 

Аз просто давам добрина, 

Дори досадна за един слушател, 

Аз търся полза от това 

Не съм особено голям мечтател 

Блуждая в мислите и драскам си слова

 Но погледнати отгоре те са показател 

На безнадеждна и изгубена душа. 

Аз вятър съм, на бурята двигател, 

Да движа прогреса на света. 

На моя свят, в който съм създател 

На нови ценности, на хубави неща 

Уви животът е твърде кратък 

Да превърна мечтите в дела. 

Дори и времето става неприятел, 

Не стига дори да го напиша със слова 

Но да срещна утре читател 

За мен ще е смисъл в нощта 

Който да стане нов създател 

Вдъхновен от моята мечта. 

Не съм поет или мечтател, 

Но искрено мечтая за това

Любовта в човешка форма

(на Виктория – и на целия свят)

Любовта в човешка форма

Е да видиш себе си в някой друг

Любовта в човешка форма

Е да усетиш другия като част от теб

С любовта усещаш се високо

Където всичко е красиво и добро

От любовта ти топли се сърцето

С чиста, свята топлина

Любовта в естествена форма

С честни, искрени очи

Тя не следва никаква норма

А просто обичаш, нали!

Търси любовта във всяка клетка

Намери я, почувствай я ти

И с нея ще видиш – живота е лесен

Приятен, успешен дори

Любовта в чиста форма

Те прави добър човек

Обичай живота, създай го отново

Живей отвъд своя век

Битова революция

Изображение: http://www.bulgarian-kitchen.com/

Аз искам да помниш бедните уикенди

Както помня ги аз.

Но искам да помним ги заедно,

Както никой преди.

Аз искам да усещаш първите нощи,

Както усещам ги аз.

Но нека ги усещаме снощно,

Завинаги.

И дори да има омари на свещи,

Както стремя се за нас,

Ще бъдат гарнирани вечно

С нашата страст.

…. …. …. …. ….

Аз искам светът да е благосклонен,

Към хората таящи любов.

Човекът да бъде свободен,

Да стигне световен възход.

Вик

 Снимка: http://www.deviantart.com

Щастлив ли си?

Или си просто Ти?

Успяваш ли,

Да намериш себе си?

Или си пак изгубен

В свят на празни мечти?

Все така безмълвен

Бягащ от хорски тълпи.

Жадуваш ли още?

За равенство, братство, свобода,

За спокойни нощи

И за чаша чиста вода.

Или вече претръпна,

Намери си нова съдба

Която е толкова крупна,

Колкото капка роса.

Щастлив ли си

Да бъдеш своето Аз?

Готов ли си

Да чуеш собствения си глас?

Сън / Dream

Сън

Очите заспаха.
Ушите слушаха,
Устните целуваха,
Краката изкачваха,
Косите се вееха,
Гората шепнеше,
Реката пееше,
Вятъра свиреше,
Слънцето се усмихваше
Погледът светеше,
Тялото настръхваше,
Душата лудееше,
Кръвта кипеше...
Денят напредваше,
Слънцето още грееше
Всичко свършваше,
Някой, някъде чакаше,
Очите скоро ще се отворят,
Тишината ще настъпи,
Устните не ще целуват вече,
Душата ще заплаче,
Всичко ще остане сън.

Ст.
---------------------------------------------------------------------------------
Dream
The eyes fell asleep,
The ears kept listening,
The lips were kissing,
The legs were climbing,
The hair was flying up,
The woods were wispering,
The river was singing,
The wind was playing,
The sun was smiling,
The look was shining
The body was shaking,
The mind was insane,
The sun was still warm,
Everything was ending,
Someone somewhere was waiting,
The eyes will soon be opened,
The silence will follow,
The lips will kiss no more,
The soul will cry for long,
It will all be just a dream.

St.

СЛИВАНЕ

Устните в целувка нежна сливат се,
Ръцете в едно оплитат се,
Телата вият се в танц любовен,
Мислите преливат в едно.

Пространството изпълва се с емоции, които дълго ще държат.

Устните не спират да играят,
Ръцете трескаво в плътта се впиват,
Телата вливат се в река от страст,
Ума препуска в бесен устрем.

Душите издигат се високо и в едно се сливат.

Ст, 2008

Раздяла

Раздяла тежка, драматична,
Промяна трудна и много лична.
За един логично,
За друг пък не-прилично.
Но всичко свършва,
макар и малко истерично.
За миг живота спира
макар да продължава,
Скоро всичко ще отмине,
но не се забравя.
Може би боли те повече,
Може би не искаш да се случи,
Но трябва да признаеш -между нас така и не се получи.
Прости за всичките сълзи, безсънни нощи,
Прости ако това тормози те още.
Но живота продължава...


St. 2007

Ледена

Ледена бира снощи пих,
С ледени тръпки тя бе поби.

Нищо не виждах в твоите очи,
Нито пък срещнах моите мечти.

С нокът едва докоснах те аз,
Но ти не потръпна - останах в захлас.

В къщи прибрах се - потънах в несвяст,
В ледена бира загубих се аз.

Ст.

За любовта или нещо такова

Имах любов много значима,
Но се оказа и много ранима.

Живота ми беше планиран и лесен,
Но в миг се оказа без смисъл и безинтересен.

Колко страдах за да разбера,
Че хората не са това което са,

Че никой няма да обикне друг само зарад любовта,
Или може би само с мен е така?

Надявам се скоро да разбера, че за това греша!

Ст. 2006

Това което остана от АЗ

Странно как за миг изгубих любовта която пазих с години,

Всичко срина се в нощта в която каза "Сбогом мили"

 

Странно - още боли ме от това,

Въпреки, от отдавна вече нямаше смисъл.

 

Въпреки, че друга любов междувременно изгубих,

Въпреки, че трета любов не допуснах да ме погуби,

Въпреки, че любов луда сега изгаря ме отвътре,

 

Сърцето ми остана студено, а душата силно наранена...

Ст. 2007

Дилема

Не си пишем,
Не те виждам,
Животът отива си бавно.
С всяка изминала минута си все по-далечна и по-нереална.
В спомени дните минават,
В сънища виждам те само.
Липсваш ми - това е ужасно!
Но защо със себе си боря се тъй бясно?
Защо допуснах това да е случи?
Не трябваше - не се получи!
Нещо обърка се в цялата схема,
От самото начало това бе дилема:
Дали да се пуснем, дали да потънем,
О, та ние от отдавна сме потънали...
В бездната на нашето минало.

Ст. 2005

НЕ

Не пиша, не виждам, не дишам.
Нищо не правя, скучая.
Тъгувам, бленувам, но не виждам смисъл.
Как да позная кога ще дойде края?
Кога да почна да мечтая,
И кога мечтите ми ще имат смисъл?

Хммм!

Пиша, виждам и дишам,
Не ридая, а започвам да мечтая.
Животът ми май има смисъл!
Дали това е раят?

Ст.

Седмица

Седмица ужасна наскоро изживях,
Дни безкрайно трудни напоследък изтърпях.
Две сърца отблъснах,
Две души силно нараних.
И двете са ми много скъпи,
И двете много са добри.
Едната бе ми скъп приятел,
Другата ми бе любов безумна.
За всяка ще си спомням дълго,
И още доста ще боли.
Тази седмица изгубих много,
Беше трудно през последните ми дни.

Ст.