Вражда

 

Лица, различни

Тревожни, щастливи, сами

Някои по двойки, с искри

Хиляди различни съдби

 

Гора, различна

Дървета, сгради, сезони

Растат, менят се, умират

Времето на части делят

 

Дали някой гледа, от там горе?

Как природа и хора враждят.

Дали пита се: "Какво направих?"

Или чака за следващият път.

Едва ли е толкова просто.

Едва ли помага на ума.

Избираме си ние въпроса

А отговора търсим навън

Затворен

Затворен дълбоко в лоното
На своята свята самота,
Човек търси само своето,
Свободен от обществена правота.

Хората превръщат се в Човеци
И това обръща ни света.
И историята на нашия вид се изменя,
В посока, различна за всеки

Кое е силното на волята:
Да искаш да подобриш утринта?
Животът да е повече от времето?
И делата да са повече от сега!

Затворен дълбоко в себе си,
Отворен да промени света,
Да напише дори свои теории,
Човек е свободен да направи това.

Да имам или да мога?

За какво ми е да имам?
По добре да мога!
За какво да го купувам,
Ако мога да го сторя?

Не мога всичко, знам,
Но мога поне да опитам.
И няма да е голям срам
Ако за нещо, друг попитам.

Когато знания и мисъл имам
Богат се чувствам и ми стига
Не ми е нужно пари да взимам
Защото храня се с мотиви

Червено

Снимка:  http://tase.ro/

Небето червено отгоре се лее

Обгръща земята с плач

Хората мрачно в живота се реят

Превръщат го бавно в здрач.

Дъждът да измие не може земята

От грозната, мръсна паплач

И вятърът не би изчистил тревата

Щом тя е обвита в бетонен обръч.

-------------------

Човеците някога хора бяха,

А хората сега са животни

Които изяждат се нощем...

Докато вали от червеното небе.

Песен

Изображение: http://services.flikie.com/

Да галиш клавишите нежно,

Да ги наричаш с красиви имена

Да намираш в тях бездни,

Които да споделяш със света.

Да пънеш струните страстно,

Да тръскаш над тях глава.

Да подредиш ноти прекрасни,

В които да римуваш слова.

На всяка да намериш място,

И в цялото да вложиш смисъл,

Който да дадеш на своето царство,

За да почне човека да мисли.

Да ухажваш думите с рими,

Да рисуваш с тях по листа.

Да намериш за какво да се шуми,

И да разтърсиш с него света.

Да размърдаш в мозъка мисли,

Които да вдигнат на крак.

Всеки що чуе таз песен,

И да го изкарат от сивия мрак.

Новата религия

Изображение:  http://holy-bytes.blogspot.com/

Ето я новата религия

Да бъдеш себе си и Бог в едно

Да имаш силата  да правиш добро

Не е никаква мистерия

Когато боговете много са,

Избираш си един от тях.

Или всеки поприще има си

Да допълва човешкия нрав

Бог може да е навсякъде

В камъка, в цветето, във въздуха

Така света по-обясним е,

Както Бруно и Спиноза смятаха.

Религията еднобожа завладя света

И води до днес хорските дела.

С или без брада, с дълга коса,

Бог един е -  и какво от това?

Живеем тук, на тази земя,

и какво движи ни света?

Нещо, което е вътре в нас.

Това е нашата Душа.

Във всеки тя различна е,

Отпечатък на собственото Аз

Един е гений, друг пък гей е

Всеки в своя свят Бог е.

Това е новата религия,

Бъдещето на човешките мечти

Да намериш в себе си светилище,

пред което, да се прекланяш ти.

Житейска пародия

Като се замисля ако огледам света,

Любимите си ще премеря с няколко пръста.

Когато прелистя историята на моето време,

Виждам  пародия в няколко теми:

Живота ми започна твърде рано,

Далеч от дома и моето племе.

Но върнах се и гмурнах се в живота,

Ожених се и света погледнах от висОта.

С времето роди ми се детенце,

А беше криза, но пък интересно.

Красавица си беше и такава си остана,

Да бъде винаги щастлива и засмяна.

Познах света от академична точка,

Макар и късно, но пък беше точно.

От работа, учебници и биберона,

Нямах сънища, но радвам се нарочно.

Потънах в света на бизнеса световен,

Производство, кредити и търговия.

Годините минаваха, почни съдбовно,

Емоциите малко, но работата - щуротия.

В света на трето и четвърто поколение

Намерих в себе си ново вдъхновение

Да пиша блог, чрез римите и мойто мнение

И в мрежата да трупам впечатления.

Не мога да пропусна цветното творение

Изпълнило живота с вдъхновение.

Красотата на света от моето въображение

Което кара ме да пиша тези откровения.

И стигам тук до новото създание,

Което следва да получи мойте знания

За живота, любовта и онези тайния,

Които осмислят всяко пожелание

- - - - - - -

В разбърканите рими на горното творение,

Ще се научим да виждаме чрез своето ухание.

Ще почнем да слушаме своето съзнание,

Едва когато срещнем някакво заклинание

Вещи зловещи

Вещи зловещи

ни променят нечовешки.

Парите гротескно,

потискат нашата душа

В живота си трупаме предмети,

които радват мига.

А губим моменти безценни,

на место това

В мечтите си търсим богатство,

а не проста свобода

да имаме шанса за бягство

от тази порочна земя.

Вещи зловещи

не искам ви повече аз!

Дори да е бедно

богатството мое ще избера

(между два кредита)


Pic: от Jeff Belmonte @ Flickr  via: George Ulmer  адаптирана от Sun&Moon 

Живот

Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

Искам

"Омръзна ми да бъда човек!

Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"


Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….

Истината

Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.

Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...

Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!

Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...

...преди да се поквари и стане Човек!

....стично

Оптимистично минават ни дните,
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.

Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик

Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.

Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.

Ст.

Облаци дим

Розови облаци дим,
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.

Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.

Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.

Сиви облаци дим,
Животът върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.

Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.

Ст.

Почивка

Всички са на село – копат
Всички някъде са на почивка.
Няма никой в мрежата позната
А на улицата е съмнително тихо

Баровете – и те са в почивка,
Няма кой в тях да пие
Всички хора от тук се разбЕгаха
Сякаш мястото е прокълнато

Тук седя и нещо пиша
Вперил поглед в тънкия монитор
Търся в себе си приятел
Който да не е излишен.

Когат в мен любов бушува

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм

И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.

Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?

Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.

А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.

Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.

Ст. 2008

Трева

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Истина намирам в чаршафите сега,
А къде ще стигнем, питам се в нощта.

Квартира тясна, нежна е нощта,
Бира, компютър и трева.
Надежда търся за истина една,
И къде ще бъдем утре през деня.

В жилище прекрасно живеем сега,
Бира, работа, без трева,
Спасение търсим за нашите сърца
Защо така отмина онзи миг в нощта...

Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Осмислям живота койт' с теб ме събра,
И нищо не виждам в тази тъма.


St.