На Кристи

Когато любовта те свари,
нека нищо не те товари
Защото тя те прави лека
За да отлетиш далеко

Но любовта е само част
От големия живот за нас
И още много други неща
Ще решават твоята съдба

Знания, умения и друга страст
Ще трябват за да си на власт
Защото живота е богат
И всеки успех води до обрат.

 ---------------------------------
На едно девойче, дето мечтаеше за бебе.... на 17

Мацка с кожен панталон

Leathergirl pic by: Anastasia

Мацка с кожен панталон,

Крака далечни мечти разливат.

Мацка с кожен панталон,

Кожа лъскава в плътта се впива.

Мацка с потник и балкон,

Гърди нечовечни мечти преливат.

Мацка с потник и балкон,

Ликрата вълнващо гръдта прикрива.

Мацка с кожа под балкон,

С буйни брезови къдрици.

Мацка с кожа под балкон,

Мощно дрънка на потни жици.

Зелено

Лежа на тревата зелена

И вътре в мен е зелено

Кръвта ми е още червена,

И в душата ми е червено.

Птички край мен чуруликат,

И пеперуди със слънцето се гонят.

Цялата земя в мен пулсира,

И въздуха над мен вибрира.

Лежа от грижи свободен

В седмица в която съм на мира

Лежа и чувствам се способен,

Да променя живота всемирен.

Какъв бих го направил, ако можех?

Все тъй шарен и все тъй красив.

Но бих ли оставил световния ордер?

Всеки човек ще стане не алчен и свадлив.

Скоро тревата далеч ще остане,

Живота ще се върне в своя си ход.

Но в мен ще остане душата свободна,

Да доживее новия човешки възход.

Слънцето осветено от Луната

Снимка: http://universe-beauty.com/

Някога, преди 100 луни

Вдъхновението срещна Красотата.

С изгрева на 3000 слънца,

Мракът срещна Светлината.

Красотата казват, ще спаси света,

дори след 100 години,

Светлината дава път в нощта,

в най-важните 3000 секунди

Стотици падащи звезди,

описват красивите коси.

С хиляди светли лъчи,

Животът в смисъл се дели.

В стотици хиляди мечти,

Животът търси своята съдба.

След хиляди дни и стотици луни,

Мракът намери своята Светлина

Защо пиша (блус версия)

Отново сам съм,
Дали това помага?

Отново със бутилка,
Дали не се повтарям?

И пак с клавишите се боря,
А те едва опитват се да пишат? (прегряли изпод потните ми пръсти)
........................................................................................................................
А тема нямам,
Просто сам съм, търся себе си и мисля,
Дали това за мен е смисъл,
Да се прибирам вкъщи уморен
За да седна тук, пред Вас да пиша,
И в думите си да намеря смисъл.
.....................................................................

Знам, че темата ще дойте, когат прочета го най накрая.

Това отгоре май на Шекспир ми прилича?

Изглежда бутилката си даде смисъла! А още наполовина празна е!

Тук пък в какво се вричам?

..................................................................................................

Е бутилката ще свърши скоро,

А аз ще се върна по нагоре,

Където ще завърша мойта сричка............

........................................................

Дали в това намирам смисъл!
Да бъда сам, да търся мисъл.

Дали накрая нещо ще се случи?
Да не бъда утре пак пред тоз монитор.



Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (Рап версия)

Защо пиша? (рап версия)

Не спи ми се,
Защот' сънят ще е самотен,
Не пие ми се,
Защото алкохола не помага,
Не пее ми се,
Защото гласът ми всички ще уплаши,
Не ми се работи,
Защот' не съм кат другите роботи,
Не искам на разходка аз да ида,
Защот' когат' съм сам, краката ми не ги бива,
Не мога с дъщеря ми да играя,
Защото далече е - Боже как искам да ридая
Не мога нищо да измисля,
Защот' не мога да го искам
А не мога аз да искам,
Защот' в себе си го стискам
..........................................
Пише ми се,
Защото друго не ми остава.

Ето, слушайте!
Започвам...
......................................................


Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (блус версия)

Сън / Dream

Сън

Очите заспаха.
Ушите слушаха,
Устните целуваха,
Краката изкачваха,
Косите се вееха,
Гората шепнеше,
Реката пееше,
Вятъра свиреше,
Слънцето се усмихваше
Погледът светеше,
Тялото настръхваше,
Душата лудееше,
Кръвта кипеше...
Денят напредваше,
Слънцето още грееше
Всичко свършваше,
Някой, някъде чакаше,
Очите скоро ще се отворят,
Тишината ще настъпи,
Устните не ще целуват вече,
Душата ще заплаче,
Всичко ще остане сън.

Ст.
---------------------------------------------------------------------------------
Dream
The eyes fell asleep,
The ears kept listening,
The lips were kissing,
The legs were climbing,
The hair was flying up,
The woods were wispering,
The river was singing,
The wind was playing,
The sun was smiling,
The look was shining
The body was shaking,
The mind was insane,
The sun was still warm,
Everything was ending,
Someone somewhere was waiting,
The eyes will soon be opened,
The silence will follow,
The lips will kiss no more,
The soul will cry for long,
It will all be just a dream.

St.

Почивка

С влак пътуваме на Изток,
и слънцето посрещаме с възторг.
Въпреки прогнозите за лошо време,
облаците изпращаме с фурор.

С надежда за щастливо време
 гледаме напред в деня,
а всички грижи и мисли мрачни
оставяме назад в калта.

Пътуваме към морето синьо,
към мечтаните свободни дни
и с блясък в очите силен
достигаме дивите вълни.

Ст.2007

Вдъхновение

Когат замисля се да моето вдъхновение,
Потръпвам от вълнение.

Два прозореца делят ни и някакви си къщи,
Но чувствам те почти до мене.

Очите ти прекрасни ще сънувам,
А също и как с теб лудувам,

Заспи и ти с усмивка сладка,
Тъй, както си в моите мисли.

Сънувай дълго и приятно, Събуди се с песен на врабчета,
А надявам се и скоро с моята целувка.

Ст.

СЛИВАНЕ

Устните в целувка нежна сливат се,
Ръцете в едно оплитат се,
Телата вият се в танц любовен,
Мислите преливат в едно.

Пространството изпълва се с емоции, които дълго ще държат.

Устните не спират да играят,
Ръцете трескаво в плътта се впиват,
Телата вливат се в река от страст,
Ума препуска в бесен устрем.

Душите издигат се високо и в едно се сливат.

Ст, 2008

Буря

Облаци бели в небето летели,
Слънцето скрили и за миг посивели.
Облаци бели срещу тях вървели,
стигнали ги бързо и те потъмнели.

Облаци тъмни се спуснани стръмно,
Станало мрачно и безумно шумно.
Тътени страшни отекнали в планината,
Светкавици бясни разкривали всичко скрито.

Дъжд безобразен над полето се излял,
Вятъра духал, като полудял.
Бурята страшна траела кратко
Всичко е познато от миналото лято.

Слънцето се появило и бързо преобразило,
Деня студен в красив и променен.
Облаците посивели и бързо побелели,
Тръгнали си бавно по пътя плавно.

Облаци бели в небето летели,
Към друг град поели.

Ст. 2006

Любима, люби ме

Любима, далечна в съня си люби ме,
Тъй както в съня си аз ще те любя.
Люби ме, люби ме и ще те любя, любя,
Докато ума си по теб ще изгубя.

Ст.

Ледена

Ледена бира снощи пих,
С ледени тръпки тя бе поби.

Нищо не виждах в твоите очи,
Нито пък срещнах моите мечти.

С нокът едва докоснах те аз,
Но ти не потръпна - останах в захлас.

В къщи прибрах се - потънах в несвяст,
В ледена бира загубих се аз.

Ст.

За любовта или нещо такова

Имах любов много значима,
Но се оказа и много ранима.

Живота ми беше планиран и лесен,
Но в миг се оказа без смисъл и безинтересен.

Колко страдах за да разбера,
Че хората не са това което са,

Че никой няма да обикне друг само зарад любовта,
Или може би само с мен е така?

Надявам се скоро да разбера, че за това греша!

Ст. 2006

РАЗХОДКА

Вървя през парка пак самотен,
парка, който така ме вдъхновява.

Там където изливам си душата,
там където моят свят започва.
Вървя и времето минава,
а думите редят се до забрава.
В мисли съм потънал тъй дълбоко
в странни светове се лутам.
С мечти да не съм така самотен,
и с надежда нещо да се случи.

В парк далечен друг върви самотен,
в мисли странни потънал е дълбоко.
и мечтае нещо да се случи,
с надежда да не е така самотен.

St. 2006

Това което остана от АЗ

Странно как за миг изгубих любовта която пазих с години,

Всичко срина се в нощта в която каза "Сбогом мили"

 

Странно - още боли ме от това,

Въпреки, от отдавна вече нямаше смисъл.

 

Въпреки, че друга любов междувременно изгубих,

Въпреки, че трета любов не допуснах да ме погуби,

Въпреки, че любов луда сега изгаря ме отвътре,

 

Сърцето ми остана студено, а душата силно наранена...

Ст. 2007

Дилема

Не си пишем,
Не те виждам,
Животът отива си бавно.
С всяка изминала минута си все по-далечна и по-нереална.
В спомени дните минават,
В сънища виждам те само.
Липсваш ми - това е ужасно!
Но защо със себе си боря се тъй бясно?
Защо допуснах това да е случи?
Не трябваше - не се получи!
Нещо обърка се в цялата схема,
От самото начало това бе дилема:
Дали да се пуснем, дали да потънем,
О, та ние от отдавна сме потънали...
В бездната на нашето минало.

Ст. 2005

Рисувай!

Прокарваш пръсти страстно по платното,
С ръце душата си рисуваш,
Цветовете жадно плата попива,
И поема твоята любов,

Живота ти добива смисъл.

Пръстите ти жадни по мен усещам,
Душата ти по тялото ми нарисувана,
Цветовете жадно кожата поема,
И изпълват ме с любов,

Животът ми добива смисъл.

Прокарваш пръсти страстно по платното.....

Не спирай!

Ст.

Слънчев лъч

Слънчев лъч от сутринта ме гони,
Слънчев лъч душата ми преследва.
Слънчев, като лятото горещо,
Лъч, какъвто среща се не често.
Лято, което винаги ще помня
Горещо, както никое предишно.
Лятото в което срещнах ТЕБ!

Ст.

Цвете

В цветето се вижда красотата,
В аромата му тай се радостта,
В цвета му се намира истината,
В цветния прашец се крие надеждата,
А зад всичко това открих ТЕБ!

Ст.