парка, който така ме вдъхновява.
Там където изливам си душата,
там където моят свят започва.
Вървя и времето минава,
а думите редят се до забрава.
В мисли съм потънал тъй дълбоко
в странни светове се лутам.
С мечти да не съм така самотен,
и с надежда нещо да се случи.
В парк далечен друг върви самотен,
в мисли странни потънал е дълбоко.
и мечтае нещо да се случи,
с надежда да не е така самотен.
St. 2006
Няма коментари:
Публикуване на коментар