Дъждът напомня ми на Слънцето,
Което залезе един летен ден.
Дори гръмотевиците наоколо
Не заглушават спомена свещен
А някога Слънцето танцуваше с капките,
Прескачаше светкавиците ярки
Когато криеше се под стрехите,
И с Облакът бягаха от тъмните сенки.
Сега отново слънцето с облаците гонят се,
Играят на светлина и тъмнина,
Но Слънцето играе си с Луната,
А Облакът с друго слънце топли се.
