КОЙ?

Снимка: http://offnews.bg/

Кой живота ни подпали? 

Кой превърна ни във хали?
Кой излъга ни жестоко 

Че живота ни ще оправи?
Че ще бъде с нас лоялен 

и ще брани наште идеали?
А на место това Излъга нас и нашите деца.
Кой?

Кой краде каквото свари, 

Що не е семейна ценност?
Кой се крие зад имунитети 

и разни измислени сюжети?
Кой прикрива се зад адвокати 

на цената на 100 годишни заплати
И няма начин да си получи онова, с което да уплаши страха
Кой?

Кой отново потиска ни смеха? 

Кой набута ни пак в калта,
Където някога наште баби 

се бориха за своите деца
А днес когат са вече стари,

кървят от мъка техните сърца.
Затова аз питам сега кой направи всичко това?
Кой?

От въпросите кратки Кой и Кога 

поставяме на карта нашата съдба.
И не търсиме отговор на това, 

за да тегне над Вас таз реторика.

КОЙ? И най-вече ДО КОГА?

Ода на протеста

 Снимка: http://www.dnevnik.bg/

По улици бродят отчаяни хора,

Викат и хулят срещу народа.

Срещу себе си сами отварят уста

И яростно хапят от плътта.

Сам на себе си народът е враг,

Защото представен е от отбор качулат.

На место да грижи се за своята раса,

Депутатът мисли първо за своята маса.

Вече 5 месеца как властите борят,

'Щото от 20 години живота си тровят.

А половин век преди, свобода не видели

За това сега са така полудели

Ще дойде ли светлина в душите им (все) пак?

Ще влезнат ли със световната демокрация в крак?

Та те никога не са я сетили своя,

Нито тя някога била е зад завоя.

Демокрацията не се налага на един народ

За да бъде нявга той във възход

Тя трябва да бъде с кръв изтърпяна,

А не с политика и измама.

За това те сега навън маршируват,

Защото им писна да кротуват,

Да бъдат владяни от прости овчари,

Избрани от милиони овце заспали.

Протести

Снимка: Тихомира Методиева 
чрез http://offnews.bg

Властта зад щитове и палки,

Запазва своя интерес.

Да остане там горе още малко

Е политиката им днес

Властта, таз сила жалка,

Не пуска кокала в унес.

Не може да си позволи таз слава,

Да се оттегли с чест

Депутати, магистрати и качулати,

Един друг пазят своят фес.

И нито студенти, ни електората

Могат да трогнат тази гмеж.

Живеем във време на преврати,

На преходи от комунизъм към метеж.

На место да сме аристократи,

Сме сволоч, давеща се във водовъртеж.

Правителства въртят се до забрава,

В стремеж за бърз възход.

Народът, разделен от своята държава,

Прави решителният си ход.

(Нощта на белия автобус)