Като се замисля ако огледам света,
Любимите си ще премеря с няколко пръста.
Когато прелистя историята на моето време,
Виждам пародия в няколко теми:
Живота ми започна твърде рано,
Далеч от дома и моето племе.
Но върнах се и гмурнах се в живота,
Ожених се и света погледнах от висОта.
С времето роди ми се детенце,
А беше криза, но пък интересно.
Красавица си беше и такава си остана,
Да бъде винаги щастлива и засмяна.
Познах света от академична точка,
Макар и късно, но пък беше точно.
От работа, учебници и биберона,
Нямах сънища, но радвам се нарочно.
Потънах в света на бизнеса световен,
Производство, кредити и търговия.
Годините минаваха, почни съдбовно,
Емоциите малко, но работата - щуротия.
В света на трето и четвърто поколение
Намерих в себе си ново вдъхновение
Да пиша блог, чрез римите и мойто мнение
И в мрежата да трупам впечатления.
Не мога да пропусна цветното творение
Изпълнило живота с вдъхновение.
Красотата на света от моето въображение
Което кара ме да пиша тези откровения.
И стигам тук до новото създание,
Което следва да получи мойте знания
За живота, любовта и онези тайния,
Които осмислят всяко пожелание
- - - - - - -
В разбърканите рими на горното творение,
Ще се научим да виждаме чрез своето ухание.
Ще почнем да слушаме своето съзнание,
Едва когато срещнем някакво заклинание
