петък, 11 ноември 2011 г.

Житейска пародия


Като се замисля ако огледам света,
Любимите си ще премеря с няколко пръста.
Когато прелистя историята на моето време,
Виждам  пародия в няколко теми:

Живота ми започна твърде рано,
Далеч от дома и моето племе.
Но върнах се и гмурнах се в живота,
Ожених се и света погледнах от висОта.

С времето роди ми се детенце,
А беше криза, но пък интересно.
Красавица си беше и такава си остана,
Да бъде винаги щастлива и засмяна.

Познах света от академична точка,
Макар и късно, но пък беше точно.
От работа, учебници и биберона,
Нямах сънища, но радвам се нарочно.

Потънах в света на бизнеса световен,
Производство, кредити и търговия.
Годините минаваха, почни съдбовно,
Емоциите малко, но работата - щуротия.

В света на трето и четвърто поколение
Намерих в себе си ново вдъхновение
Да пиша блог, чрез римите и мойто мнение
И в мрежата да трупам впечатления.

Не мога да пропусна цветното творение
Изпълнило живота с вдъхновение.
Красотата на света от моето въображение
Което кара ме да пиша тези откровения.

И стигам тук до новото създание,
Което следва да получи мойте знания
За живота, любовта и онези тайния,
Които осмислят всяко пожелание

- - - - - - -

В разбърканите рими на горното творение,
Ще се научим да виждаме чрез своето ухание.
Ще почнем да слушаме своето съзнание,
Едва когато срещнем някакво заклинание




11.11.11


На единайсти роди се в тринайсет
През Ноември две хиляди и единайста
Виктория  - ще бъдеш нашата победа
Ще бъдеш пример за света да гледа.

Ще имаш хубави и весели моменти,
Ще бъдеш сипана с комплименти.
С теб клони се дървото на живота
С теб ще тръгнем в светлата посока.

На единайсти, единайсти, две хиляди и единайста,
В живота ни изгрява нова светлина
Успяхме Слънце, да намерим свойта
Очаквана, но сбъдната мечта

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Битова революция


Изображение: http://www.bulgarian-kitchen.com/



Аз искам да помниш бедните уикенди
Както помня ги аз.
Но искам да помним ги заедно,
Както никой преди.

Аз искам да усещаш първите нощи,
Както усещам ги аз.
Но нека ги усещаме снощно,
Завинаги.

И дори да има омари на свещи,
Както стремя се за нас,
Ще бъдат гарнирани вечно
С нашата страст.

…. …. …. …. ….

Аз искам светът да е благосклонен,
Към хората таящи любов.
Човекът да бъде свободен,
Да стигне световен възход.

събота, 17 септември 2011 г.

Мацка с кожен панталон

Leathergirl pic by: Anastasia

Мацка с кожен панталон,
Крака далечни мечти разливат.
Мацка с кожен панталон,
Кожа лъскава в плътта се впива.

Мацка с потник и балкон,
Гърди нечовечни мечти преливат.
Мацка с потник и балкон,
Ликрата вълнващо гръдта прикрива.

Мацка с кожа под балкон,
С буйни брезови къдрици.
Мацка с кожа под балкон,
Мощно дрънка на потни жици.

петък, 26 август 2011 г.

Вик


 Снимка: http://www.deviantart.com

Щастлив ли си?
Или си просто Ти?
Успяваш ли,
Да намериш себе си?

Или си пак изгубен
В свят на празни мечти?
Все така безмълвен
Бягащ от хорски тълпи.

Жадуваш ли още?
За равенство, братство, свобода,
За спокойни нощи
И за чаша чиста вода.

Или вече претръпна,
Намери си нова съдба
Която е толкова крупна,
Колкото капка роса.

Щастлив ли си
Да бъдеш своето Аз?
Готов ли си
Да чуеш собствения си глас?


вторник, 16 август 2011 г.

Зелено


Лежа на тревата зелена
И вътре в мен е зелено
Кръвта ми е още червена,
И в душата ми е червено.

Птички край мен чуруликат,
И пеперуди със слънцето се гонят.
Цялата земя в мен пулсира,
И въздуха над мен вибрира.

Лежа от грижи свободен
В седмица в която съм на мира
Лежа и чувствам се способен,
Да променя живота всемирен.

Какъв бих го направил, ако можех?
Все тъй шарен и все тъй красив.
Но бих ли оставил световния ордер?
Всеки човек ще стане не алчен и свадлив.

Скоро тревата далеч ще остане,
Живота ще се върне в своя си ход.
Но в мен ще остане душата свободна,
Да доживее новия човешки възход.

четвъртък, 4 август 2011 г.

Вещи зловещи



Вещи зловещи
ни променят нечовешки.
Парите гротескно,
потискат нашата душа

В живота си трупаме предмети,
които радват мига.
А губим моменти безценни,
на место това

В мечтите си търсим богатство,
а не проста свобода
да имаме шанса за бягство
от тази порочна земя.

Вещи зловещи
не искам ви повече аз!
Дори да е бедно
богатството мое ще избера





(между два кредита)


Pic: от Jeff Belmonte @ Flickr  via: George Ulmer  адаптирана от Sun&Moon 

понеделник, 25 юли 2011 г.

Слънцето осветено от Луната




Снимка: http://universe-beauty.com/

Някога, преди 100 луни
Вдъхновението срещна Красотата.
С изгрева на 3000 слънца,
Мракът срещна Светлината.

Красотата казват, ще спаси света,
дори след 100 години,
Светлината дава път в нощта,
в най-важните 3000 секунди

Стотици падащи звезди,
описват красивите коси.
С хиляди светли лъчи,
Животът в смисъл се дели.

В стотици хиляди мечти,
Животът търси своята съдба.
След хиляди дни и стотици луни,
Мракът намери своята Светлина





неделя, 24 април 2011 г.

Музиката

Музика дълбоко в мен пламти,
Пламъка сърцето ми отваря,
Душата ми с нотите лети,
Съзнанието ми вижда безкрая.





петък, 18 февруари 2011 г.

На Сестрица

Бъди честита рожденничка,
В годината на заека.
Постигна щастието си сега,
Имаш две прекрасни деца.

От тук натам те чака света
Да покажеш своята душа.
Започни с мъжа от дясната страна,
И открий колко малка е твойта снага.

В живота си ще откриеш нови неща,
Които да вълнуват твоята душа.
Ще пътуваш, ще познаеш света,
Бъди честита рожденничка.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Живот

Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

събота, 6 ноември 2010 г.

Прераждане

Снощи летях високо в небето
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето

Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.

Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.

Ст.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Искам

"Омръзна ми да бъда човек!

Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"


Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….

Истината

Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.

Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...

Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!

Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...

...преди да се поквари и стане Човек!

неделя, 2 май 2010 г.

Седем

Седем пъти в месеца изгрява,
седем изгрева истории разказват.
В седем разказа месеца минава,
Седем спомени за без забрава.

В седем сутринта кафето ухае,
Седем глътки с кроасан омаен.
Седем кафета през деня очакват,
И седемте със шоколад без захар.

Седем светофара до света потаен,
Седем часа зад дисплей кристален.
Седем задачи и безброй решения,
В седемнадесет - без ограничения.

В седем вечерта слънцето залязва,
Седем планини с полукръг огражда.
От седмия етаж денят е вечен,
Със седем минути залезът е по-далечен

Седем часа от безсънни нощи,
Седем строфи в дигитални ноти
Седем бързи и неясни рими,
В седем приказки любими.

Седем истини непремълчани,
Седем дупки в душата издълбани.
Седем по дванадесет истории в година.
Седем години скоро ще отминат.

Седем часа е - слънцето залязва,
На седмия ден отново ще разказва.
Седем пъти в месеца се раждам
В седем истини отново се прераждам


На 7