На Ани

Порасна ми мило детенце,

И стана прекрасна жена.

Ти тичаш из нови полета

Да търсиш своята съдба

Не давай се нивга ти леко

На трудния свят и тълпа

Поглеждай живота в далеко

И следвай ти свойта мечта.

Аз тук съм за винаги с тебе

Да пазя гърба ти с това

Че любя те щото си мое
Първо дете на света

Не бой се, от мигове трудни,

Не бягай от сложни слова

Животът е тук, за да има
Какво да оставим след това

На края ще кажа ти мило,

Що има на тая земя

Всичко свято и свидно,

Оставяш за твойте деца

Февруари, 14-ти

На този Февруари 14-ти,
Любимата ми е далече
С малкото любимо болно ечи
А голямото с друг се гушка вече

Тук останахме си с Кика
Да се борим с домашна скука
Да се гледаме и слушаме тука
Учим се да мечтаем. Наслука!

Днес е Февруари 14-ти,
Влюбените днес празнуват
С шоколад и вино, и целувки
Любовта днес по света ликува

Но, да си влюбен отдалече,
Буди спомени далечни
Носи мигове отекли
За чувства силни, вечни...

На Кристи

Когато любовта те свари,
нека нищо не те товари
Защото тя те прави лека
За да отлетиш далеко

Но любовта е само част
От големия живот за нас
И още много други неща
Ще решават твоята съдба

Знания, умения и друга страст
Ще трябват за да си на власт
Защото живота е богат
И всеки успех води до обрат.

 ---------------------------------
На едно девойче, дето мечтаеше за бебе.... на 17

В теб

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
и опитва се да остане бяла

Душата ми в теб е чиста
Няма там какво да я товари
Тя къпе се в реката ти бистра
Отмива светските поквари

Душата ми открива хоризонти
Далечни океани и полета
Когато в тебе види фронта
Назад остава всичко свято

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
И иска да остане в рая

Сънувах

Сънувах
Как Някой тича през полето
Как косите с вятъра летяха
Как тревите глезените галеха
И приказката бе завършена.

Събудих се
И всичко бе по старо му
В сърцето ми бе мрачно и студено
Душата ми се луташе безнадеждно,
Но от вън не ми личеше

Разсъних се,
Изкъпах се и на работа отидох
Живота ми завихри се редовно
Душата ми изгуби се в грижи.
В този свят, в друг превърнах се отново

КОЙ?

Снимка: http://offnews.bg/

Кой живота ни подпали? 

Кой превърна ни във хали?
Кой излъга ни жестоко 

Че живота ни ще оправи?
Че ще бъде с нас лоялен 

и ще брани наште идеали?
А на место това Излъга нас и нашите деца.
Кой?

Кой краде каквото свари, 

Що не е семейна ценност?
Кой се крие зад имунитети 

и разни измислени сюжети?
Кой прикрива се зад адвокати 

на цената на 100 годишни заплати
И няма начин да си получи онова, с което да уплаши страха
Кой?

Кой отново потиска ни смеха? 

Кой набута ни пак в калта,
Където някога наште баби 

се бориха за своите деца
А днес когат са вече стари,

кървят от мъка техните сърца.
Затова аз питам сега кой направи всичко това?
Кой?

От въпросите кратки Кой и Кога 

поставяме на карта нашата съдба.
И не търсиме отговор на това, 

за да тегне над Вас таз реторика.

КОЙ? И най-вече ДО КОГА?

Ода на протеста

 Снимка: http://www.dnevnik.bg/

По улици бродят отчаяни хора,

Викат и хулят срещу народа.

Срещу себе си сами отварят уста

И яростно хапят от плътта.

Сам на себе си народът е враг,

Защото представен е от отбор качулат.

На место да грижи се за своята раса,

Депутатът мисли първо за своята маса.

Вече 5 месеца как властите борят,

'Щото от 20 години живота си тровят.

А половин век преди, свобода не видели

За това сега са така полудели

Ще дойде ли светлина в душите им (все) пак?

Ще влезнат ли със световната демокрация в крак?

Та те никога не са я сетили своя,

Нито тя някога била е зад завоя.

Демокрацията не се налага на един народ

За да бъде нявга той във възход

Тя трябва да бъде с кръв изтърпяна,

А не с политика и измама.

За това те сега навън маршируват,

Защото им писна да кротуват,

Да бъдат владяни от прости овчари,

Избрани от милиони овце заспали.

Протести

Снимка: Тихомира Методиева 
чрез http://offnews.bg

Властта зад щитове и палки,

Запазва своя интерес.

Да остане там горе още малко

Е политиката им днес

Властта, таз сила жалка,

Не пуска кокала в унес.

Не може да си позволи таз слава,

Да се оттегли с чест

Депутати, магистрати и качулати,

Един друг пазят своят фес.

И нито студенти, ни електората

Могат да трогнат тази гмеж.

Живеем във време на преврати,

На преходи от комунизъм към метеж.

На место да сме аристократи,

Сме сволоч, давеща се във водовъртеж.

Правителства въртят се до забрава,

В стремеж за бърз възход.

Народът, разделен от своята държава,

Прави решителният си ход.

(Нощта на белия автобус)

Слънцето и облакът

Дъждът напомня ми на Слънцето,

Което залезе един летен ден.

Дори гръмотевиците наоколо

Не заглушават спомена свещен

А някога Слънцето танцуваше с капките,

Прескачаше светкавиците ярки

Когато криеше се под стрехите,

И с Облакът бягаха от тъмните сенки.

Сега отново слънцето с облаците гонят се,

 Играят на светлина и тъмнина,

Но Слънцето играе си с Луната,

А Облакът с друго слънце топли се.

Червено

Снимка:  http://tase.ro/

Небето червено отгоре се лее

Обгръща земята с плач

Хората мрачно в живота се реят

Превръщат го бавно в здрач.

Дъжда да измие не може земята

От грозната, мръсна паплач

И вятъра не би изчистил тревата

Щом тя е обвита в бетонен обръч.

-------------------

Човеците някога хора бяха,

А хората сега са животни

Които изяждат се нощем...

Докато вали от червеното небе.