Вражда

 

Лица, различни

Тревожни, щастливи, сами

Някои по двойки, с искри

Хиляди различни съдби

 

Гора, различна

Дървета, сгради, сезони

Растат, менят се, умират

Времето на части делят

 

Дали някой гледа, от там горе?

Как природа и хора враждят.

Дали пита се: "Какво направих?"

Или чака за следващият път.

Едва ли е толкова просто.

Едва ли помага на ума.

Избираме си ние въпроса

А отговора търсим навън

На Митко

Отиде си Човекът,

Хората продължават.

За спомен по пътя,

Едно цвете остави.

Голям бе, и силен

С глас и характер,

И макар и труден

Незабравен е, маркер.

След него ще дойдат

Умове и науки,

С големи надежди

За благополучие.

Но старите кадри

Ще помнят мустака,

Как силно говори

Без никому да трака.

Наше време ще дойде

Цвете да оставим

И нека да порасне

Името си да прославим

На Митко Петров,

Един голям текстилец

На Димо

Изображение: https://www.gramofona.com/

Живота не стига, да го изживеем
Живота не струва да го оценим
Талантът не стига предели
Нито време да се възцари

--- --- --- --- ---
На някого пишеш поема
На друг се кълнеш в любов
Описваш живота във време
Търсещо нов живот

Не стигат ти празнични дните
Но стигаш заслужен възход
Настигаш поети велики
А търсиш своя си ход

Почивай! Блажени са дните
С песните ти оставени тук
И нека не остават скрити,
Мечтите ти в топлия юг.

На Димо, 21.12.2020

"Рева" (на Воев) и "На Баща ми"

Димитър Воев  Източник: Фейсбук

Рева                  

Сънувам, че рева

Реки се стичат в струи

На Раковски и Царя

Си спомням и рева

Не бе заради жена

Нито зарад` моята съдба

Там, на баба зад дома

Сърцето ми река

Животът е врата

Отвориш ли я, стена

Ако стигнеш дръжката с ръка...

В гърлото горчивина

Сънувах, че рева

За непознат, с кирка в ръка

Отворил някаква врата

Душата ми тъга...

На Воев

(и други с кирки, 

                    отишли си без време)

2016

-------------------------------------

На Баща ми              

Отиде си на този ден,

Година една по-рано

От същата коварна злост

Светът по-беден остана

Не ти оставих стих тогава

Не го направих до сега

Събудих се от тежка дрямка

Потънал в битова мъгла

Но спомням си те, мили татко

С твойта честност, доброта

И твойта милост, толко` свята

Не ще остане в забрава

Аз малък бях, когато си отиде

Хвърчах из облаци и пепел

И сляп аз бях, когато си отиде

Че време бе за ”Сбогом” с теб тогаз`

Сега съм тук и пиша аз за теб,

За туй, че липсваше ми до сега

Сега съм тук, оставам аз след теб

Да продължа онуй, що отне ти рака.

Почивай в мир, аз ще продължа...

2017

Пречистване

Вали, красиво и гърми
И твърди капчици за цвят
А вятърът, рисува с тях във въздуха
И дава аромат

Пои,
земята жадна е за този водопад.
А слънцето превръща се в светкавици
И радва се на този хлад.

Тъжи,
душата милостно намира бряг
Въздишка тежка появява се
И светлина в мокрия сумрак

Затворен

Затворен дълбоко в лоното
На своята свята самота,
Човек търси само своето,
Свободен от обществена правота.

Хората превръщат се в Човеци
И това обръща ни света.
И историята на нашия вид се изменя,
В посока, различна за всеки

Кое е силното на волята:
Да искаш да подобриш утринта?
Животът да е повече от времето?
И делата да са повече от сега!

Затворен дълбоко в себе си,
Отворен да промени света,
Да напише дори свои теории,
Човек е свободен да направи това.

Екзистенциален ?

Защо е Човек на тази Земя,
Защо е различен от животно?
Как и защо живеем тук и сега,
И какво ще оставим за нашите деца?

Защо е човек на тази Земя?
За да създава смях и спомени?
Или да събуди останалите на Света,
Да ги накара да мислят извън трапезата?

Защо е Човека различен от животно?
Какво Бог му е дал и какво от него очаква?
За какво ни е разсъдъка, ако не създаваме нищо,
Нищо, което да възбужда въпроси?

Как и защо живеем точно тук и сега?
Защо не на друго място и в друго време?
Случайно ли е или сме с цел за Света,
Да го променим в името на нашето племе?

И какво ще оставим на нашите деца?
Нищо повече от бетон и карати?
Или ново богатство ще срещнем по пътя,
Да оставим отговори, но и нови въпроси?

Изображение: http://www.robinsonind.com/ 

Да имам или да мога?

За какво ми е да имам?
По добре да мога!
За какво да го купувам,
Ако мога да го сторя?

Не мога всичко, знам,
Но мога поне да опитам.
И няма да е голям срам
Ако за нещо, друг попитам.

Когато знания и мисъл имам
Богат се чувствам и ми стига
Не ми е нужно пари да взимам
Защото храня се с мотиви

The new religion

Image by:  http://holy-bytes.blogspot.com/

Here is the new religion
to be yourself and God as one
to have the will to make a million
good things to share around

When Gods are many more
you choose just one of them
or every chooses his walk of life

to complete the human mind

God may be everywhere
In rock, in trees or air
Thus the life is easy to bear
Like Bruno and Spinosa shared

Religion monotheistic conquered the world
and shepherd the people for good
 head in turban or a cross on the chest
God is the one but what good of that?

We live here down by the ground
But does this turn our world around?
there is Something within ourselves
and this something is our own Souls

Is it different within everyone
a stamp for each person's mind
one is a genius, other is gay
everyone God is in his own way

So this is the new religion 
the future of our hopes
to find in yourself a holy place,
where to preach in your own way

На Ани

Порасна ми мило детенце,

И стана прекрасна жена.

Ти тичаш из нови полета

Да търсиш своята съдба

Не давай се нивга ти леко

На трудния свят и тълпа

Поглеждай живота в далеко

И следвай ти свойта мечта.

Аз тук съм за винаги с тебе

Да пазя гърба ти с това

Че любя те щото си мое
Първо дете на света

Не бой се, от мигове трудни,

Не бягай от сложни слова

Животът е тук, за да има
Какво да оставим след това

На края ще кажа ти мило,

Що има на тая земя

Всичко свято и свидно,

Оставяш за твойте деца

Февруари, 14-ти

На този Февруари 14-ти,
Любимата ми е далече
С малкото любимо болно ечи
А голямото с друг се гушка вече

Тук останахме си с Кика
Да се борим с домашна скука
Да се гледаме и слушаме тука
Учим се да мечтаем. Наслука!

Днес е Февруари 14-ти,
Влюбените днес празнуват
С шоколад и вино, и целувки
Любовта днес по света ликува

Но, да си влюбен отдалече,
Буди спомени далечни
Носи мигове отекли
За чувства силни, вечни...

На Кристи

Когато любовта те свари,
нека нищо не те товари
Защото тя те прави лека
За да отлетиш далеко

Но любовта е само част
От големия живот за нас
И още много други неща
Ще решават твоята съдба

Знания, умения и друга страст
Ще трябват за да си на власт
Защото живота е богат
И всеки успех води до обрат.

 ---------------------------------
На едно девойче, дето мечтаеше за бебе.... на 17

В теб

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
и опитва се да остане бяла

Душата ми в теб е чиста
Няма там какво да я товари
Тя къпе се в реката ти бистра
Отмива светските поквари

Душата ми открива хоризонти
Далечни океани и полета
Когато в тебе види фронта
Назад остава всичко свято

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
И иска да остане в рая

Сънувах

Сънувах
Как Някой тича през полето
Как косите с вятъра летяха
Как тревите глезените галеха
И приказката бе завършена.

Събудих се
И всичко бе по старо му
В сърцето ми бе мрачно и студено
Душата ми се луташе безнадеждно,
Но от вън не ми личеше

Разсъних се,
Изкъпах се и на работа отидох
Живота ми завихри се редовно
Душата ми изгуби се в грижи.
В този свят, в друг превърнах се отново

КОЙ?

Снимка: http://offnews.bg/

Кой живота ни подпали? 

Кой превърна ни във хали?
Кой излъга ни жестоко 

Че живота ни ще оправи?
Че ще бъде с нас лоялен 

и ще брани наште идеали?
А на место това Излъга нас и нашите деца.
Кой?

Кой краде каквото свари, 

Що не е семейна ценност?
Кой се крие зад имунитети 

и разни измислени сюжети?
Кой прикрива се зад адвокати 

на цената на 100 годишни заплати
И няма начин да си получи онова, с което да уплаши страха
Кой?

Кой отново потиска ни смеха? 

Кой набута ни пак в калта,
Където някога наште баби 

се бориха за своите деца
А днес когат са вече стари,

кървят от мъка техните сърца.
Затова аз питам сега кой направи всичко това?
Кой?

От въпросите кратки Кой и Кога 

поставяме на карта нашата съдба.
И не търсиме отговор на това, 

за да тегне над Вас таз реторика.

КОЙ? И най-вече ДО КОГА?