На Митко

Отиде си Човекът,

Хората продължават.

За спомен по пътя,

Едно цвете остави.

Голям бе, и силен

С глас и характер,

И макар и труден

Незабравен е, маркер.

След него ще дойдат

Умове и науки,

С големи надежди

За благополучие.

Но старите кадри

Ще помнят мустака,

Как силно говори

Без никому да трака.

Наше време ще дойде

Цвете да оставим

И нека да порасне

Името си да прославим

На Митко Петров,

Един голям текстилец