Отиде си Човекът,
Хората продължават.
За спомен по пътя,
Едно цвете остави.
Голям бе, и силен
С глас и характер,
И макар и труден
Незабравен е, маркер.
След него ще дойдат
Умове и науки,
С големи надежди
За благополучие.
Но старите кадри
Ще помнят мустака,
Как силно говори
Без никому да трака.
Наше време ще дойде
Цвете да оставим
И нека да порасне
Името си да прославим
На Митко Петров,
Един голям текстилец
