Животът е крехък, като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж.
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Живот
събота, 6 ноември 2010 г.
Прераждане
Снощи летях високо в небето
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето
Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.
Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.
Ст.
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето
Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.
Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.
Ст.
понеделник, 6 септември 2010 г.
Искам
"Омръзна ми да бъда човек!
Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"
Не искам да бъда човек!
Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.
Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.
Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света
Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина
Много искам….
Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен"
Не искам да бъда човек!
Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.
Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.
Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света
Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина
Много искам….
Истината
Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.
Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...
Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!
Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...
...преди да се поквари и стане Човек!
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.
Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...
Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко тесни!
Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...
...преди да се поквари и стане Човек!
неделя, 2 май 2010 г.
Седем
Седем пъти в месеца изгрява,
седем изгрева истории разказват.
В седем разказа месеца минава,
Седем спомени за без забрава.
В седем сутринта кафето ухае,
Седем глътки с кроасан омаен.
Седем кафета през деня очакват,
И седемте със шоколад без захар.
Седем светофара до света потаен,
Седем часа зад дисплей кристален.
Седем задачи и безброй решения,
В седемнадесет - без ограничения.
В седем вечерта слънцето залязва,
Седем планини с полукръг огражда.
От седмия етаж денят е вечен,
Със седем минути залезът е по-далечен
Седем часа от безсънни нощи,
Седем строфи в дигитални ноти
Седем бързи и неясни рими,
В седем приказки любими.
Седем истини непремълчани,
Седем дупки в душата издълбани.
Седем по дванадесет истории в година.
Седем години скоро ще отминат.
Седем часа е - слънцето залязва,
На седмия ден отново ще разказва.
Седем пъти в месеца се раждам
В седем истини отново се прераждам
На 7
седем изгрева истории разказват.
В седем разказа месеца минава,
Седем спомени за без забрава.
В седем сутринта кафето ухае,
Седем глътки с кроасан омаен.
Седем кафета през деня очакват,
И седемте със шоколад без захар.
Седем светофара до света потаен,
Седем часа зад дисплей кристален.
Седем задачи и безброй решения,
В седемнадесет - без ограничения.
В седем вечерта слънцето залязва,
Седем планини с полукръг огражда.
От седмия етаж денят е вечен,
Със седем минути залезът е по-далечен
Седем часа от безсънни нощи,
Седем строфи в дигитални ноти
Седем бързи и неясни рими,
В седем приказки любими.
Седем истини непремълчани,
Седем дупки в душата издълбани.
Седем по дванадесет истории в година.
Седем години скоро ще отминат.
Седем часа е - слънцето залязва,
На седмия ден отново ще разказва.
Седем пъти в месеца се раждам
В седем истини отново се прераждам
На 7
петък, 5 март 2010 г.
....стично
Оптимистично минават ни дните,
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.
Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик
Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.
Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.
Ст.
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.
Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик
Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.
Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.
Ст.
неделя, 31 януари 2010 г.
Облаци дим
Розови облаци дим,
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.
Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.
Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.
Сиви облаци дим,
Животът върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.
Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.
Ст.
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.
Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.
Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.
Сиви облаци дим,
Животът върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.
Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.
Ст.
понеделник, 25 януари 2010 г.
събота, 23 януари 2010 г.
събота, 2 май 2009 г.
Почивка
Всички са на село – копат
Всички някъде са на почивка.
Няма никой в мрежата позната
А на улицата е съмнително тихо
Баровете – и те са в почивка,
Няма кой в тях да пие
Всички хора от тук се разбЕгаха
Сякаш мястото е прокълнато
Тук седя и нещо пиша
Вперил поглед в тънкия монитор
Търся в себе си приятел
Който да не е излишен.
Всички някъде са на почивка.
Няма никой в мрежата позната
А на улицата е съмнително тихо
Баровете – и те са в почивка,
Няма кой в тях да пие
Всички хора от тук се разбЕгаха
Сякаш мястото е прокълнато
Тук седя и нещо пиша
Вперил поглед в тънкия монитор
Търся в себе си приятел
Който да не е излишен.
петък, 17 октомври 2008 г.
Когат в мен любов бушува
Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм
И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.
Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?
Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.
А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.
Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.
Ст. 2008
Сетивата ми забравят своя смисъл.
Когат в мен страстта лудува,
Времето забравя своя ритъм
И мислите ми секват,
Когато аз съм влюбен.
И мускулите не функционират,
Щом до теб съм тъй възбуден.
Дали с всички е така?
Да влагат всичко в любовта.
Дали е само моята душа?
А за другите това е само в заранта?
Въпросите загубват своя смисъл,
Когато погледна те отново.
А мислите – а те къде са?
Бягат ми и не мога да ги стигна.
А всъщност ти си тъй обикновена,
Нито манекенка, нито си принцеса.
Просто аз потънал съм дълбоко,
И се радвам, че те има.
Когат в мен любов бушува,
Сетивата ми загубват своя смисъл.
Очите ми не виждат нищо,
А мечтите ми са далечен спомен.
Ст. 2008
вторник, 29 април 2008 г.
Трева
Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Истина намирам в чаршафите сега,
А къде ще стигнем, питам се в нощта.
Квартира тясна, нежна е нощта,
Бира, компютър и трева.
Надежда търся за истина една,
И къде ще бъдем утре през деня.
В жилище прекрасно живеем сега,
Бира, работа, без трева,
Спасение търсим за нашите сърца
Защо така отмина онзи миг в нощта...
Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Осмислям живота койт' с теб ме събра,
И нищо не виждам в тази тъма.
St.
Бира, карти и трева.
Истина намирам в чаршафите сега,
А къде ще стигнем, питам се в нощта.
Квартира тясна, нежна е нощта,
Бира, компютър и трева.
Надежда търся за истина една,
И къде ще бъдем утре през деня.
В жилище прекрасно живеем сега,
Бира, работа, без трева,
Спасение търсим за нашите сърца
Защо така отмина онзи миг в нощта...
Хотел, в стая една,
Бира, карти и трева.
Осмислям живота койт' с теб ме събра,
И нищо не виждам в тази тъма.
St.
Защо пиша (блус версия)
Отново сам съм,
Дали това помага?
Отново със бутилка,
Дали не се повтарям?
И пак с клавишите се боря,
А те едва опитват се да пишат? (прегряли изпод потните ми пръсти)
........................................................................................................................
А тема нямам,
Просто сам съм, търся себе си и мисля,
Дали това за мен е смисъл,
Да се прибирам вкъщи уморен
За да седна тук, пред Вас да пиша,
И в думите си да намеря смисъл.
.....................................................................
Дали в това намирам смисъл!
Да бъда сам, да търся мисъл.
Дали накрая нещо ще се случи?
Да не бъда утре пак пред тоз монитор.
Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (Рап версия)
Дали това помага?
Отново със бутилка,
Дали не се повтарям?
И пак с клавишите се боря,
А те едва опитват се да пишат? (прегряли изпод потните ми пръсти)
........................................................................................................................
А тема нямам,
Просто сам съм, търся себе си и мисля,
Дали това за мен е смисъл,
Да се прибирам вкъщи уморен
За да седна тук, пред Вас да пиша,
И в думите си да намеря смисъл.
.....................................................................
Знам, че темата ще дойте, когат прочета го най накрая.
Това отгоре май на Шекспир ми прилича?
Изглежда бутилката си даде смисъла! А още наполовина празна е!
Тук пък в какво се вричам?
..................................................................................................
Е бутилката ще свърши скоро,
А аз ще се върна по нагоре,
Където ще завърша мойта сричка............
........................................................
Дали в това намирам смисъл!
Да бъда сам, да търся мисъл.
Дали накрая нещо ще се случи?
Да не бъда утре пак пред тоз монитор.
Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (Рап версия)
Защо пиша? (рап версия)
Не спи ми се,
Защот' сънят ще е самотен,
Не пие ми се,
Защото алкохола не помага,
Не пее ми се,
Защото гласът ми всички ще уплаши,
Не ми се работи,
Защот' не съм кат другите роботи,
Не искам на разходка аз да ида,
Защот' когат' съм сам, краката ми не ги бива,
Не мога с дъщеря ми да играя,
Защото далече е - Боже как искам да ридая
Не мога нищо да измисля,
Защот' не мога да го искам
А не мога аз да искам,
Защот' в себе си го стискам
..........................................
Пише ми се,
Защото друго не ми остава.
Ето, слушайте!
Започвам...
......................................................
Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (блус версия)
Защот' сънят ще е самотен,
Не пие ми се,
Защото алкохола не помага,
Не пее ми се,
Защото гласът ми всички ще уплаши,
Не ми се работи,
Защот' не съм кат другите роботи,
Не искам на разходка аз да ида,
Защот' когат' съм сам, краката ми не ги бива,
Не мога с дъщеря ми да играя,
Защото далече е - Боже как искам да ридая
Не мога нищо да измисля,
Защот' не мога да го искам
А не мога аз да искам,
Защот' в себе си го стискам
..........................................
Пише ми се,
Защото друго не ми остава.
Ето, слушайте!
Започвам...
......................................................
Виж още: Защо пиша (рок версия)
Защо пиша (блус версия)
понеделник, 28 април 2008 г.
Сън / Dream
Сън
Очите заспаха.
Ушите слушаха,
Устните целуваха,
Краката изкачваха,
Косите се вееха,
Гората шепнеше,
Реката пееше,
Вятъра свиреше,
Слънцето се усмихваше
Погледът светеше,
Тялото настръхваше,
Душата лудееше,
Кръвта кипеше...
Денят напредваше,
Слънцето още грееше
Всичко свършваше,
Някой, някъде чакаше,
Очите скоро ще се отворят,
Тишината ще настъпи,
Устните не ще целуват вече,
Душата ще заплаче,
Всичко ще остане сън.
Ст.
---------------------------------------------------------------------------------
Dream
The eyes fell asleep,
The ears kept listening,
The lips were kissing,
The legs were climbing,
The hair was flying up,
The woods were wispering,
The river was singing,
The wind was playing,
The sun was smiling,
The look was shining
The body was shaking,
The mind was insane,
The sun was still warm,
Everything was ending,
Someone somewhere was waiting,
The eyes will soon be opened,
The silence will follow,
The lips will kiss no more,
The soul will cry for long,
It will all be just a dream.
St.
Очите заспаха.
Ушите слушаха,
Устните целуваха,
Краката изкачваха,
Косите се вееха,
Гората шепнеше,
Реката пееше,
Вятъра свиреше,
Слънцето се усмихваше
Погледът светеше,
Тялото настръхваше,
Душата лудееше,
Кръвта кипеше...
Денят напредваше,
Слънцето още грееше
Всичко свършваше,
Някой, някъде чакаше,
Очите скоро ще се отворят,
Тишината ще настъпи,
Устните не ще целуват вече,
Душата ще заплаче,
Всичко ще остане сън.
Ст.
---------------------------------------------------------------------------------
Dream
The eyes fell asleep,
The ears kept listening,
The lips were kissing,
The legs were climbing,
The hair was flying up,
The woods were wispering,
The river was singing,
The wind was playing,
The sun was smiling,
The look was shining
The body was shaking,
The mind was insane,
The sun was still warm,
Everything was ending,
Someone somewhere was waiting,
The eyes will soon be opened,
The silence will follow,
The lips will kiss no more,
The soul will cry for long,
It will all be just a dream.
St.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
